"... ! , . , , , , . , . , . , . , , . : ! . , , . ."

"... Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо му, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания… Трябва му точно тази кал, за да завърши сам себе си. Както Бог от кал го е изваял, така и човекът от кал сам се създава. Затова не протягай ръка към чуждата кал да спасяваш, без да си повикан за помощ. И да го беше измъкнала, щеше да побегне и пак в калта да се хвърли. Чуеш ли обаче да те вика, черното вече му е достатъчно, калта му е по мярката за цял човек. Тогава само кажи: „Тук съм!“… И остави Бог да си свърши работата. Толкова е човешкият живот, Екатерина – достатъчно кал, божият дъх и някой търпеливо да те чака да се изваеш от калта сам. Другата дума е любов."

"Пасиансът на архангелите"

Мария Лалева

Tags