- Tumblr Posts
⠀⠀ ⠀ you make me feel like a fool
ㅤ✞⠀ׄ ׅㅤ𝕴'𝖒 𝖆 𝖉𝖊𝖛𝖎𝖑 𝖎𝖓 𝖚𝖗 𝖍𝖊𝖆𝖗𝖙 ㅤ⸼ㅤ💉ㅤ⁺ㅤ✂️
Chan is my little piece of star !! ☆.
Happy birthday bangchan ˎˊ˗ ♡» –🩹💭 .. !
✰ like or reblog if u save♡. don't repost ˎˊ˗
– Дядо, а защо хората се разделят?
– Защото единият от двамата няма какво повече да даде на другия, дори и да има още какво да вземе.
– И със смъртта ли е така?
– Ако е дошла спокойно и по естествен път – да. Просто човек няма какво да даде повече на живота. Но от живота все има нещо, което може да се вземе.
"Живот в скалите" - Мария Лалева
"... Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо му, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания… Трябва му точно тази кал, за да завърши сам себе си. Както Бог от кал го е изваял, така и човекът от кал сам се създава. Затова не протягай ръка към чуждата кал да спасяваш, без да си повикан за помощ. И да го беше измъкнала, щеше да побегне и пак в калта да се хвърли. Чуеш ли обаче да те вика, черното вече му е достатъчно, калта му е по мярката за цял човек. Тогава само кажи: „Тук съм!“… И остави Бог да си свърши работата. Толкова е човешкият живот, Екатерина – достатъчно кал, божият дъх и някой търпеливо да те чака да се изваеш от калта сам. Другата дума е любов."
"Пасиансът на архангелите"
Мария Лалева
Когато започнеш да остаряваш, осъзнаваш, че не винаги си бил прав и има толкова много неща, с които си могъл да се справиш по-добре, толкова много ситуации, в които си могъл да бъдеш по-добър, но всичко което наистина можеш да направиш, е да си простиш и да оставиш грешките ти да те направят по-добър човек.
"Душата се лекува като бъдеш с деца"
Достоевски
ЗАВЕЩАНИЕ
Ако онази със косата, сине,
ме вземе, без да ме изчака
най- мъжките ти сълзи да попия,
най-първите ти - по жена и от предател,
заклевам те във всичко да си спомняш -
душата е актрисата велика
на Бог - една вселена пълна с обич,
играе честно и в това е смисъла й.
Аз цял един живот ти завещавам
със всичките му часове за радост,
една земя, за да вървиш изправен,
сърце, за да обичаш безпощадно,
ръце, за да се мериш с птиците,
очи, за да мълчиш пред святото.
Но видя ли те там отгоре сред циниците,
ще се завърна. И ще почнеш от началото.
Мария Лалева,
"Личен архив"
Живеем във времето на лъжата, която яростно защитаваме като наша истина.
Живеем във времето, в което моралът е изписан с множество правописни грешки, но ние пламенно твърдим, че го имаме.
Живеем във времето на широко отворените очи, наситени с его и слепота.
Живеем във времето, в което ако са ни пълни джобовете, самочувствието ни расте, но ако са ни пълни главите, това не е повод за гордост.
Живеем във времето, в което наблюдаваме и съдим поведението на другите, но нашите грешки остават незабелязани и ненаказани.
Живеем във времето, в което упреците и назидателният тон, ги маскираме като разбиране, подкрепа и емпатия.
Живеем във времето, в което разчитаме на хапчета, за да се почувстваме щастливи, вместо да потърсим щастието вътре в себе си.
Живеем във времето, в което се молим за мир, докато създаваме войни.
Живеем във времето, но всъщност времето живее в нас.
И там накъдето сме тръгнали, не ни остава много време.
Вярваме, че сме всемогъщи и че притежаваме целия потенциал да контролираме живота, но времето и да искаме не можем. То не търпи команди и не понася та̀ртори. Идва и си отива. И нито пита дали си живял, нито чака да се наживееш. Само се опитва да ни научи, как да го използваме, за да бъдем по-пълноценни и щастливи.
Защото един живот живян навреме, трае много време, а един живот пропилян във времето, няма нито трайност, нито смисъл.
Искра Дичева
Дядо щеше да има рожден ден днес. Той държеше на тези моменти. Планираше ги години напред. Покани ме на 90-ия си юбилей, когато беше на 88, което по моему си беше оптимистично, но дядо така си разбираше живота, така го и живееше. Любимите му подаръци бяха наши снимки в рамка, крем за бръснене и одеколон.
Дядо беше човек, който ме матираше в 4 хода на шах. Разцепваше ме на дузпи на 7-метрова врата, когато бях на 5. Научи ме да чета вестник, плюнчейки си пръстите и да слушам мачове по радиото.
До последно водехме разговори за семейството, за политиката, за спорта, тъй като той много ги следеше нещата. Достоен човек на разума и принципите беше. На последния си рожден ден, от който е снимката, не ме покани на следващия си и така разбрах, че вече се е изморил.
Сигурно, когато си постигнал семейство, дом, внуци, правнуци и име, от което да не се срамуваш, когато всичко си видял и толкова много хора си изпратил, се изморяваш. И си тръгваш, за да останеш спомен и пример.
Помня те, дядо.
Илиян Любомиров
"Ако знаеше, че днес е последният ден, когато виждаш някого, щеше да прекараш цял ден с него, нали ? Щеше да му кажеш колко много го обичаш. Щеше да му кажеш, че съжаляваш за всеки един момент, в който си го обидил или наранил по някакъв начин и щеше да му поискаш прошка, нали? Ако знаеше, че за последен път чуваш гласа му, виждаш лицето му, може би щеше да записваш всяка една дума, която казва и щеше да му направиш хиляди снимки. Ако знаеше, че това са последните ви мигове заедно, щеше да се сбогуваш с него...
Но ти не знаеш всичко това. Не знаеш кога и как някой просто ще си отиде завинаги без да се сбогува с теб. Животът е непредсказуем. Не знаеш какво ще се случи утре, дори не знаеш какво ще се случи след една минута, защото за един миг може всичко да се промени. Защото сега се смееш, но е напълно възможно след 10 секунди да си облян в сълзи. Това е животът. Забрави за вчера - минало е! Мисли за днес! И се радвай за всяко едно утре. Бъди благодарен за всеки един миг, прекаран с хората, които обичаш и не се карай с тях за глупости. Радвай се на малките неща, които те заобикалят!"
Вече не пишем писма. Вече не се обясняваме в любов. Очакваме да бъдем обичани от човека до нас по подразбиране. Нещо като обич по занятие. А едно „обичам те“ върху лист хартия изостря сетивата ни и ни прави още по-отворени за любовта.
9 октомври - световен ден на пощите
В деня на психичното здраве ми се иска да напомня, че фокусът е всичко. Грижата за себе си е всичко.
На какво странично придаваш внимание.
С какви хора и енергии се заобграждаш.
С какви новини и филми пълниш главата си. Социалните мрежи са пълни с тоооолкова много излишна информация и новини. Ако човек няма Фокус лесно ще се отбие да попива ненужно. Виждате хилядите коментари, спорещи хора, лесно е в мрежата. Това всичко е енергия и време. Къде отдаваш времето си? Защото то не се връща.
Даваш ли си нужната почивка и тишина.
Умееш ли да сложиш бариера, когато имаш нужда от зареждане. Времето за себе си, в тишина, с музика, с дишане. Да дадеш нужното време на психиката ти да почине от ненужното.
На кое придаваме смисъл има значение.
Заобиколен ли си от хора, с които ти е леко и вдъхновено.
Умееш ли да се отдръпнеш от токсична среда.
Има значение умееш ли да си даваш нещо зареждащо всеки ден.
Даваш ли си време да преодолееш труден момент, изпитваш ли емпатия към себе си.
Сравняваш ли се с другите или умееш да говориш мило на себе си.
Оценяваш ли собствената си душа и същност, за да си дадеш нужното.
Грижата към себе си започва от вярата, че ние сме ценни, че заслужаваме, че сме по-добре, когато сме заредени.
Даваш ли си нужното, почивка, сън.
Как говориш на себе си, умееш ли да откриеш източници да заредиш. Било то медитация или разходка, някое хоби, тишина.
В днешните забързани време сме заляти с толкова много фактори, които могат да ни натоварват.
С толкова много изискваща работа, кариера, с неща, които след време изобщо няма да имат значение.
А психиката е доста тънък лед. Давайте си по нещо зареждащо всеки ден. Търсете начин да се зареждате и да пускате всички мисли и дертове, които ви изцеждат. Нищо не е вечно. Много е важно да си даваме нужното време за почивка, да заредим душата, да разпуснем. Без трафик, без изисквания и задачи. Време за себе си всеки ден. Много, много нужно.
❤️
Daily reminder ✌🏻
